СТЕПЕН НА ОБИЧАНЕ

Зарината съм в собствените грешки,

в кошмара от компромиси пленена,

поведена по стъпки нечовешки,

във "любовта" премазано стаена.

Със дрехите ти бавно се загръщам,

студа прониква в тялото ми тясно,

полепналите спомени нашепват,

за чудесата... приказно и сластно.

Във пулса ти живея мигновено,

прощавам се с илюзии злокобни

и в звуците... ще се прелея,

във воплите на хиляди бездомни.

И тихо съм приседнала смълчана,

и думите са порив за отричане,

повела себе си... през прага,

достигнала съм степен на обичане.

13.05.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf