Защо воалите са толкова прозрачни

Прозрачна си
като воала, който носиш.
А този, който във косите си
заплиташе -
преди години...
Спомняш ли си?
Името на оня дето те обичаше...

В очите
някъде блестеше забравила
да се откъсне
от облаците капка страст...
Загуби ли се?
Някъде във лабиринта от имената...
на тези дето ти дариха непорочен глас.

Отпи от чашата
препълнена със твоята отрова.
Не бе ли същата, която счупи -
някога -
преди да прокълнеш душата си...
Отново!
Искаш вече себе си да продадеш
за капка вино и няколко години
заслепение...

Самотна си
както някога и както винаги.
Но вече не е моя работа,
сега
наясно съм,
защо съм те пргръщал -
да не отпиваш от отровата сама.
А твоите ласки са били
неточно дръзки... и
Разбирам (чак сега)!
Защо воалите са тъй прозрачни...?
От тях прозира нечия лъжа.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: esteban
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-13
прочитания: 121
точки: 45 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2051
   Произведения: 46561
   Съобщения: 228014
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69744
   SMS-и: 803
   Снимки: 4739