И този път очите плачат, искат да измият от душата болката така позната... да спре да ми горчи, когато със сетни сили ги преглъщам не искам и не трябва назад при теб във миналото да се връщам.. Любов с инат не се опитомява, насила ти не можеш да я вразумиш... така се само раната отваря, нима е нужно... нима това целиш? Болка... болката замести, надеждата за миг се вцепени, безсилни сме да го преглътнем... безсмислено е... не спира да боли...