ЧУЖДА

Аз нямам стих... за онзи тъмен ден,
когато се родих... от пепелище.
Остави ме. Отрече се от мен.
Бях писък. На разстреляно огнище.

И знаеш ли, тогава аз умрях.
От стъпките, които се сбогуват.
Не си отидох. Просто се прелях.
Във струните. Които ще тъгуват.

Не ме търси. Нима ще ме познаеш.
Белязаха ме въглени. (До кости.)
Измисляш ме. От вятъра ме ваеш.
Но не познаваш детските ми нощи.

Сега съм друга. Паря по ръцете.
И се страхувам. От прегръщане.
Ще се любя само с дъждовете -
да ме изплачат... без завръщане.

Аз нямам стих... за онзи тъмен ден,
когато се родих. И няма нужда.
Остави ме. Отрече се от мен.
Тогава изгорях. И днес съм чужда.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: theheart_ofthefire
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-05-12 г.
прочитания: 148
точки: 45 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 32 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42469
   Съобщения: 167529
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59126
   SMS-и: 762
   Снимки: 4406