|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Аз няма да се уморя...
Болеше ме, когато в теб се влюбих,
боли ме и сега, когато губя те,
и ако в болката се ражда силата,
аз трябва да съм цялата гранит,
но имам странно чувство, че се сривам,
и се превръщам в черен динамит,
по който се лепи единствено безумие.
А самотата е онази стара дама,
по-черна даже и от враната,
накичена с фалшиви помисли,
родени също в слабоумие, но дръзки,
като гларуси на плажа...
Не ще побягна, и на нея ще разкажа,
как с твоя страх, като същински Павел,
отблъсна ме и после сам избяга,
намерил своя диамант, изхвърли го,
сам в бездната на океана.
Какво пък, знам, ще ме боли, но упорита съм,
и като в транс магията опитала,
ще издълбая с мисли цялата скала,
но някъде по пътя ще я стигна... Любовта,
дори без теб, дори и с половин душа.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-12
прочитания: 102
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7364
Автори: 1979
Произведения: 43708
Съобщения: 187039
Лексикони: 1895
Коментари: 61914
SMS-и: 778
Снимки: 4573
|
|
|
|
|
|
|
|
|
