ВРЕМЕРАЗДЕЛНО

В душата ми пролазваше мъгла.

Със хладен повей, вятър ме кълнеше,

В очите - черни облаци, валя,

А вътре, във гърдите ми - гърмеше.

Но бурята, дори за миг не спря,

Небето хич, не се смили над мене,

Във локви стъпват босите крака,

Ръцете ми треперят - от студено!

И аз съм сам, на края на света,

Разцепи мълния, моето мълчание,

Нима любов, ти днес си тъмнина,

А вчера беше, северно сияние?

Над мен се спусна буря, изведнъж,

Мъгла пролази, в моята душа,

А аз събирах, всяка капка дъжд

И всяка твоя, паднала сълза

За да си спомня, нашата любов -

Поне веднъж, ...поне още веднъж!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lamarin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-12 г.
прочитания: 89
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42753
   Съобщения: 180306
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59634
   SMS-и: 763
   Снимки: 4486