|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Сбогуване
Ще плачеш знам, но сам и в тишината,
и в болката си ще изпиеш виното,
останало по дъното на чашите,
в онази нощ на нашето завинаги.
И изгревът за теб ще е илюзия,
а слънцето ще е студен кристал,
и ти отчаяно ще търсиш силуета,
последния в копнеж видян.
Навярно и без теб ще оживея,
и ти без мен ще си останеш цял,
но в тази нощ, когато се сбогувахме,
отекна ехото... завинаги, безкрай.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-12
прочитания: 104
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7364
Автори: 1979
Произведения: 43708
Съобщения: 187039
Лексикони: 1895
Коментари: 61914
SMS-и: 778
Снимки: 4573
|
|
|
|
|
|
|
|
|
