Нарязах си живота на хиляди слънца... и облачета сложих, и дъхави цветя. За покрив на душата оставих си небе... За смисъл - буен вятър с най-щурите коне... Вратата - без ключалка... Комин не сложих там... Една надежда малка поставих си за храм. И налепих живота на бял картонен лист... Усетих се дълбоко до корените чист. Домът си апликиран ще ви покажа сам. В картината се взирам - сърцето ми е там. Дано да ви хареса. За първи път ми е, но апликирах честно живота си поне...