Заплаках скришно - знам, че си замина

обичах те! Но никога на глас

(когато лятото отново ме подмина

разбрах, че смисъла на зимата съм аз)

И няма залези - покоят е трагичен

ветровете се докосват в самота.

Дори мотива за случайност е логичен

(след теб е пълно - с двойна празнота...)

А ти се смееше на моята условност

на устните с който ме отричаш.

Погледна леко - с много безтегловност

намрази ме - защото ме обичаш.

Без теб съм никой - някакъв си жалък

(безвкусно разпилян - като обида)

За лошите неща - света е малък

и достатъчно голям - да се разминем...