|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Знам как да вярвам
И да повярвам, че у всеки крие се
по малко зло?
Така ли трябва със вселената да се
презирам?
Така ли трябва своя свят да обрисувам -
за мнителност - защо пастелите си
да хабя?
Нима в очите дето лъжат, не се
е крила нивга болка от лъжа?
Нима устните, които плюят
не са били целувани – така,
че да забравят поне за мъничко
отровата, която ги е мъчила,
както те тровят други сега?
Нима
И да поискам доказателство, че
съществуват, ангелите със отрязани
крила, и да поискам те да се срамуват,
че са сгрешили пътя си така, и да
поискам цветове от техните желания,
Нима
Света ще променя...
Не искам погледи излъгани,
не съм Вапцаров, и все пак знам
как да вярвам във човешките създания,
да вярвам във втория шанс.
Вярвам, че хиляди пъти излъгана,
пак ще вярвам така, че някой заслужил
е моято искреност и така...
...ще променям света
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: daria_georgievna
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-11
прочитания: 92
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7721
Автори: 2101
Произведения: 48615
Съобщения: 213663
Лексикони: 2292
Коментари: 73230
SMS-и: 806
Снимки: 4937
|
|
|
|
|
|
|
|
|
