Неспирна нетърсимост

Поглеждам през прозореца

 към неизказаните си слова,

 да докосна искам изгрева

 в обаяние, сила, самота...

 Мелодия неизпята обрисува

 птичи вопъл в малката ми мечта

 някой ден да открия отговора - 

 къде съм и защо така крещя...

 Болка вечна раздира радостта ми

 в съмнения и разпиляност,

 а всяко кътче от същността ми

 дири обич, дири вечна младост...

 Неспирна търпимост и въпроси

 режат всяка моя изгревна сълза,

 а знаех що е смисъл,

 но собствения ми е като феникс в пепелта.

 Неспирам да търся, да горя,

 но какво, в себе си не мога да разбера,

 неспирам да се уча,

 но защо, в мен е вечната борба.

 Отговора е само един,

 той не съществува, той е нетърсим,

 смисъл е, покой в усмивка,

 но защо така диря тази нетърсима хармония,

 истинска, чиста...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf