Реквием за петия елемент

Понякога те виждам във очите си.
И... силуетът ти е излиняла фреска
в пунктирите на бившето обичане.
Отекваш глухо като реквиемна бледност.
И... празен ми е храмът чак до хребета,
алковите ми спят в изсъхнали цветя...
Не си повярвах, че лекува времето -
по-вероятно, всеки се лекува сам.
И... горските създания са вече мит.
(къде ръка под явор питка да остави?)
Не палва никой свещ - иконостас изпит
се свлича под дъжда на хладни нрави...
И... както боговете тихо си отиват,
неискани и гладни за коричка вяра,
отпуснали ръце-души в безсилие,
така и аз ще си отида - много няма.

Все още те улавям във очите си,
но стискаш устни, не шептиш молитви,
не трепва топло пламъче по дискоса -
аз бавно се превръщам във...
Измислица.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: regina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-11
прочитания: 88
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46667
   Съобщения: 193855
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70144
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756