В Планината

            Бях отишла да изкарам ски ваканцията си на Боровец.

            Времето беше хубаво и беше добро за ски.

            Излязох сама на плаца. Но понеже съм неопитна,

            спускайки се, паднах и си навехнах крака.

             Изведнъж млад планински спасител се приближи до мен

            и леко ме хвана отдолу за ръката и ме повдигна бавно.

             А - а - а - а, ударихте ли се? Случва се на всеки в планината!

             Няма нищо, ще се оправи! На юнак и рана! - и бавно ме постави

             в шейната акия и ме закара с внимание до близката служба на

             ПКСС, това бе непосредствено до хотел Рила. Вътре беше доста

             уютно и също така лумтеше огън, който ме сгря и отпусна.

              Веднага ме превързаха и поставиха крака ми в неподвижно

              състояние. Добре че нямаше нищо особено, само навяхване.

              Той ми предложи като ми мине да ме поеме и да запълни

               свободното ми време, докрая на престоя ми. Аз не отказах.

               Беше много опитен, а аз вече разбирах, че с планината шега не бива.

               На другият ден, ние закусвахме заедно с него и той ме поведе по

               белите писти, като през цялото време за едно спускане ми

               преподаде цялата методика на ските от А до С и Д.

               Разбрах, че когато има опитен човек, до теб е по-друго.

               Вечерта го поканих на вечеря. Той не ми отказа.

               Близо до лифтовата станция, имаше малки заведенийца,

               в типичен алпийски стил. Вечерята беше разкошна и

              също така пихме и по чаша червено вино. Изящната му осанка

              и мускулестото му тяло и дълбоките му сини очи, ме пленяваха.

              Той беше весел и се усмихваше постоянно. След това го поканих

               да дойде с мен в стаята ми. Свирихме на китара. Имах чувството, 

               че съм планинска принцеса, а той е рицар, който ме води из своето

              царство Планината.  За пръв път изпитах такава любов към човек,

              който се беше погрижил за мен, без да ме познава. Това беше може  

             би

              най-голямото ми преживяване за последните месеци в моят живот.

              Вечерта продължи по своят логичен ход. Камината грееше, а аз

              просто бях много щастлива!     

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf