Когато вятър заухае на тъга

Последвай вятъра. Той стене призори
и къса лъч по лъч на утринни звездици.
В сърцето на загасваща луна гори
последен дъх на тлееща свещица.
Мечтите на невинността отварят цвят -
крем млечнобял роса поглъщащ жадно.
Със счупени криле нощта назад
се връща и те гледа стръвно, гладно.
Деца на феи пеят меси на страха,
страх тежък и сладникав като рана
със прясна кръв. Облизва я денят,
преди коричка болката да хване.
И черни пеперуди вместо сняг
по раменете ти валят и се стопяват.
Последвай вятъра. Той търси онзи бряг,
където времето заспива... и забравяш.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-05-10
прочитания: 87
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7364
   Автори: 1979
   Произведения: 43708
   Съобщения: 187039
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61914
   SMS-и: 778
   Снимки: 4573