ТВОЯТА ЖЕНА

Вятър вее, дъжд вали,

сърцето ми трепери

къде си ти...

В живота ни суров

скитник без пътека,

домът ни все намираш,

копнеещ за утеха.

Духът ти бродещ, намери свобода,

себе си да търсиш чрез другата жена.

А блудницата тя отново е сама.

Тялом тя жадува сладострастната игра,

с целувката измамна примамва те в нощта.

Като Ева тя от Рая приласка те в своя скут,

а думите и безмерни са просто празен стих.

Грешница горката, да я съжалиш,

не разбрала правилата изгубила те виж.

Слънце грее, дъжд ръми

пътят си намерил при мен се връщаш ти...

истина съзрял си,

че в животът ти - една

истински оставам ТВОЯТА ЖЕНА!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf