Ето...пак е ден и пак е нощ и дни отлитат бурно като вятър, а някой нейде тъне в разкош, а някой рони сълзи в някой театър...
Няма нищо повече отвъд пред тази бариера на душата, в която се оглеждат небесата, недостижими в този жизнен път...
Нищо повече от усети и думи, от истина, която в нас обира на илюзията пъстрите костюми и лъжливата магия на всемира. Нищо повече от чувства, преродени в копнежа тъй болезнено горчив за нова сила, нова мисъл, ново време в този свят измамен и фалшив...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------