И нищо няма да е същото

Прозрачна нощ
и черен ден...
Накъсан поглед,
надежда проиграна...
Пропищяват светлинки,
дълбоко в мен,
но...
полетът на птица
е всъщност
на небето рана
и белите лалета,
от разсеяни пчели
опрашени,
вече са с червени
ивици...
И нищо няма да е същото,
щом между нас
(като кръстове)
думите стърчат,
от себе си
изплашени...

Зад гърба ми,
от истина по тихи,
две ароматни свещи,
като проклятие
мълчат...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf