НИЧИЯ ЗЕМЯ

И улиците днес продават свещи
от претопените усмивки
на душите ни.
И те са някак си
по-малко грешни
след храмове
пияни от измисляне.
И улиците днес са малки -
такива
вечно си останаха.
И хвърляха в сърцата им
безумни камъни...
Със жаждата
за по голямо.
И някъде
където не сънува,
а цял живот
не спи небето
лежи едно кандило счупено,
в „ земята на убитите поети”.
Лежи и тихо си измисля
целувката на кървавия вятър -
прострелян
и с юнашка риза,
венчан
за бялото разпятие.
А звездите нощем пият вино
лудо като самодивски огън.
И един войвода
цял живот обичат...
И реките пеят
с дива болка.
А земята веза пак молитви
с изранените от обич шепи
И отново ще е хубава ,
и ничия...
Ще е Земята вечна
...на Поета.

*Отличено с първа награда в конкурса " Живеем в земята на Ботев" 2008

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf