Такава те сънувах

Достатъчно бодеше във зениците,
потъмнели от товар и тежко бреме.
Заплакваше сама, а капеше в улуците.
Издаваха сълзите. Дявол да ги вземе!

Очите ти - сега пресъхнали герани,
не можа във тях да побереш морета.
Два лъча светеха - на сноп събрани,
така изглеждаха две слънчеви небета.

Такива синьо чисти ги запомних, бабо.
За тъмното едва сега прогледнах.
Сега се взрях в прегърбеното рамо,
а то отдавна все така изглеждало.

Изгърбила си го от многото тъкане
на дълги черги - шарено в душата.
Не съжалявай. В мене са постлани
онези, най-топлите, със двата цвята.

Такава малка те сънувах - в черно.
Извика до пронизване в съня ми само.
И пъстрото изстина. Стана ледено.
Не искаше да си сама. Повика дядо.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf