Дъждовно момиче

В парада на снощните усети
дъждовно се изнизаха ненамерени
маршируващи войни
на събудените ми
трепети.
Казвам се дъждовно момиче,
другите ми имена са измислени.
Сутрин се оттичат последните
по наклонената ми за удобство
възглавница.

Дълга е статистиката на прочита
и той е някъде там-
оловният
еднокрак...
Прекосява дъждовните локви...
минава безследно.
Пердетата литват - търся го,
ранен и превратен
-Няма битки.
Само шум от оттичащи листи.

Слънцето сухоока посрещам.
Воинът на светлината - пълен с безбожие
крачи божествено.
Минава през мои остатъци.
Изпарява ме... и политам
в облак - пазя му сянка...
После,
после изтичам -
- дъждовно.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf