Вече не боли...

Ти искаше от любовта почивка да усетиш моята липса пак... но прекалено късно ще се върнеш. Не ще ми бъдеш нужен.. .Оцелях...
На болката не се поддадох, тя винаги стоя до мен и трудно бе, но до край и се отдадох... тя теб замести в моето сърце..
Да чувствам липсата ти само нощем когато полубудна пак седя и в тъмното без край се взирам и търся теб и част от любовта...
И утрото когато с гръм настъпи отново ставам с болката едно и нощите когато плача остават бледнеещо петно... а разума ми шепне да забравя... сърцето моли ме да спра... че непоносима станала е болката във мене и безвъзвратно го руша...
Сега е късно!!! Усетил липсата ми се завръщаш, и чакаш мен да зърнеш пак... но тази която ти остави си отиде и връща се когато падне мрак.....
Не я търси ти късно се завърна... липсвам ти и нужна съм била... но аз съм друга вече съм ти чужда... защо не си починеш пак от любовта?!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: enamorarse
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-10
прочитания: 69
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7364
   Автори: 1979
   Произведения: 43708
   Съобщения: 187039
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61914
   SMS-и: 778
   Снимки: 4573