Там, някъде... в зноя на лятото, мъжки вятър играе в косите ми, гореща постеля е пясъкът, а жарава душата... попиваща влага със жажда от устни на мъж потопени във залеза тих и горещ... а морето е дреха от страст, която обличам за теб... забравила грях, като пяна от нежност се стапям в къпещи мъжки очи и помня още, и чакам оня миг с надежда, да отмият зноя на лятото кротки... мъжки сълзи...