Самотен призрак

Всяка нощ когато падне мрак,

луната тъжно аз поглеждам

с молба към нея... да те видя пак,

а мислите далече си отвеждам.

В тъмата непрогледна, тиха,

изплува твоя образ мил,

очите ти, които в мен откриха..

любовта,

сега с мълчание си я убил.

А в тъжното ми сиво ежедневие

забива нокти тази самота.

Обречени сме с теб на отчуждение

но търся те навсякъде сега.

Ще бродя като призрак нощем,

на никого ненужна , ей така.

А моята любов и порив мощен,

със вятъра ще разпилея по света.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf