Интер(нетно)...

Интер(нетно)...

Прилика със случайни лица –

... нарочна! ;)))

Загадка ти си, тъй голяма...

една клонирана измама.

Като предрешен млад фантом,

нахлуваш ти във всеки дом –

до дето самота го мъчи...

и чака Чудо да се случи!

А, подозира ли, горкия...

че моли се на Вси Светии,

за приказка така омайна

забулена в дълбока тайна,

на един чаровен чародей,

каращ всеки да копней...

по мисълта му гениална

в черупка скрита уни(кална)!

По теб ли ослепява светлината!?

След теб ли оглуша и тишината!?

Забравил за времето, в мрака

и часовника спря да тик-така!

Изтичаш в безвремие вече!

Излез от сянката, човече!

Защо ли да те трови грях!?

Измъчена душата ти видях,

в огледало криво да се гърчи...

И заблестяха зъби... вълчи...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf