|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Под едно пречупено, майчино крило
Злоба, болка и яд,
преплитат се в разум и мрак.
Защо е такъв този свят?
Сребристи капки рукват пак.
Семейство топло, сплотено,
ала само отвън.
Всичко е силно преиначено,
а всъщност е истински трън.
Облива ме студено и мъчно
крехък майчински поглед.
Осем очи се преплитат,
сякаш в буря объркал се полет.
Злоба, болка и яд,
така само започва моят ден.
А за младеж тъй млад,
не може щастието да е само риквеем.
Та всеки се нуждае от онзи нежен шепот,
тиха майчина милувка.
Така както сърцето иска своя трепот,
детето плаче за любов и това не е преструвка.
И някой ден, на три метра под земята,
грешката голяма ще погледнат.
И ще разберат как убиха красотата
и ръка към миналото ще протегнат.
Ала съдбата не прощава, няма копче "превърти",
веднъж живота ни върхлита.
А щом слепецът волен вечно сляп лети,
накрая самотата ще удари, без да пита.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: fulldelight
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-05-09
прочитания: 63
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7744
Автори: 2105
Произведения: 48955
Съобщения: 209825
Лексикони: 2302
Коментари: 73747
SMS-и: 809
Снимки: 4940
|
|
|
|
|
|
|
|
|
