|
Под дъжда
Красив Февруарски ден. Първите дни на пролетта - вече се усеща новото начало. Новата година.
Цветовете скоро ще разцъфтят. Слънцето скоро ще ни заслепява. Всичко ще започне пак.
Паркът отново започва да се пълни от детски вик - щастлив и бодър. И там на пейката олющена, под вековната върба, стои малката невинница. Красиво, беличко лице, сключени на две ръце. Плаче. Плаче и се къса. Гледа небето и в погледа й четеш "Защо?".
Нощ е. Студено е. Последните дъждове за сезона се изсипаха с мощна сила - всичко обляха. Сухи, мокри - хората студуват. Крясък силен в мрака се нададе. Тичаше. Дърпаше се и пищеше. Ала не можеше ... не успяваше. Дрехите й - мокри и разкъсани, сякаш ще я задушат. А неговият допир - по-студен от ледения дъжд, по-син и от синята му дреха. Нежно я притискаше в стената и с нокти кръвта й изкарваше. Страстен, мощен и запъхтян. Искаше я, както нищо друго - млада, свежа, красива. Кожата й, мека като бебе, още непокътната - чиста и девична.
А пиленцата чуруликаха, децата си играха - радваха се на пролетния ден. Майки весело ги чакаха - наблюдаваха и те хубавия ден. Радост, щастие, наслада - розов сън. И на птичките мелодията допълваше, момичето със синята пола. Плачеше. Плачеше и вътрешно умираше. А ръцете й, сключени на две, сякаш щяха сами да гръмнят. Блещукаше там нещо между пръстите й - сигурно нейните сълзи. Като водопади те се стичаха и в бързеи бавно падаха обрато в сърцето й продънено.
Хвана я. Усети я. Впи пръсти, тяло, пенис в нея. Обсеби я - негова беше. Той щеше да е мъжът за нея - пръв и последен. Той щеше да й покаже що е мъжка ласка, що е мъжки вой. Тя пищеше, умираше и започваше пак. Но думите й вече се размиваха - къде от плач, къде от дъждовен шум. Душата й бавно си отиваше - а всеки напън капка, по капка я отмиваше. Влиза и излиза. Огнен и горещ. Дълбоко и широко гризе - удря душата й, превърнала се в пещ. Пещ, я която сама тя тлее - гори и тъжна песен пее. Песен за отминалите дни. Песен за живота, който свърши и синият злосторник, който всичко в нея тъй безцеремонно прекърши.
А децата хвърляха топка шарена и брояха точки...
И влизаше отново.
Всяка птичка, с различен цвят, различна песен пее...
Кръвта бликаше и тежеше кат' олово.
Щастието в очите им блестеше...
И той се радваше - най-сетне девственицата разплете. Готов е. Свърши - чувстваше се мъж. Доволен, син - с усмивката чаровна. Избяга, 2 лева хвърли и изчезна, оставяйки я с репликата "За такси".
Тя стоеше там в пролетния ден - на пейката олющена и плачеше. Свита на кълбо, на пътя - дъждът си валеше. Светът се завъртя, кръвта течеше, а онова нещо между пръстите блестеше.
Край. Синият злосторник свърши, ала така направи и тя. Блещукащият накет през ръцете си прокара, с рубини пролетната трева украси.
Няма вече дъжд, няма сняг. Ала за да измие позора и скръбта, с кръв момичето тялото си обля. Тялото - мръсно, очернено. Отиде то далеч, с глава сломено. И нека да е сън - сън от синьо. Синият злосторник не е наранил нежната душа. Синята пола не е скъсал и не я е захвърлил на дъжда.
Сън е. Вярвайте си, мили мои - разказвайте така на малките деца. Нека да не знаят що е то лошо по света - нека да не знаят колко страшно е да си под дъжда.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: fulldelight
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-05-09
прочитания: 39
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7364
Автори: 1979
Произведения: 43708
Съобщения: 187039
Лексикони: 1895
Коментари: 61914
SMS-и: 778
Снимки: 4573
|
|
|
