|
Зад конците
Гледаше през замъгления прозорец. Светлината бе тъй бегла, че само сенките огряваха стаята - висока, като кутия. Тясна, като килия. Задушна - като затвор. А отпред огромна витрина - цялата в грамадни, светещи надписи.
"Вижте куклата на конци, вижте я за без пари!"
Ден, след ден, тя се клатеше пред хорските очи и ги наблюдаваше. Обсебваше всеки минувач от момента, в който се появи, докато не изчезне зад стената на витрината. Конците я дърпаха ту на горе, ту на ляво, ту на дясно - после пак. От време на време я болеше толкова силно от примките, че й идваше да крещи... ала кой да я чуе? Там, зад грамадното стъкло. Там, зад лъскавите надписи никой не чува. Никой не ще й подаде ръка, никой не ще я разбере. Всички те минаваха, оглеждаха я от главата до петите и си отминаваха. Смееха се, обсъждаха я. Тук там се случваше някой да посочи дрехите й, косата й, с надменна усмивка. Случваше се и някой да се загледа - навсякъде другаде, но не и в очите. Там никой не гледаше - та никой не го интересуваше какво има зад витрината. Зад конците.
И дни минаваха, нощи преживяваше, седмиците се търкаляха, от мъка и болка гореше.
И тогава, сред стотиците сиви, еднакви лица, се появи едно определено. Той също бе пластмасов - бе като нея. Ръцете му леко обездвижени, още си личаха раните от примките на конците, още се четеше по походката му, че до скоро бе стоял заключен - окован. Куцукаше бавно по пътя и се опитваше да избегне ударите на забързаните хора - малко му трябваше, за да падне.
Бавно се приближи до стъклото и опря скованата си длан на него. От вътрешната страна витрината се замъгли и куклата се наведе напред - опита се да докосне и тя стъклото, но конците я спряха. Погледна в очите на този странен посетител и видя вечността - видя онази мъка, която намираше само в своите будни сънища. Видя онази жажда за живот и свобода, която я караше ден и нощ да се взира напред и да не вижда нищо. Видя го - нейният спасител. Гореща сълза се промуши между лицето и стъклените й очи - изглеждаше като пробита ваза. Той също я погледна - изящна, прелестна... и тъжна. Опита се да й каже нещо, но само скърцане излезе от слепените му устни. Само поглед притежаваха - само то им бе останало, за да си говорят.
Отстрани хората минаваха и гледаха двамата затворници - гледаха ги и се чудеха "Кой ли е оставил тези кукли тук?"
А двамата продължаваха да се гледат... продължиха с часове. А тя продължаваше да се мъчи да се протегне. И накрая успя - скъса едното въже. За пръв път движеше ръката си в тази посока и беше почти непосилно за нея. Но го направи. Постави дланта си там, където лежеше неговата. Стъклото започна да се замъглява още повече и вече се усещаше топлина - буйна и непримирима. Витрината започна да се тресе, а хората да бягат.
Там, където се допираха дланите им, започна да се надига мощна сила - искри и вълни започнаха да хвърчат във всички посоки, а витрината започна да се клати с адска сила.
Всичко затихна. За части от секундата двамата засякоха погледите си и прочетоха едно и също щастие в очите на другия. Витрината се пръсна на хиляди парченца, а те се прегърнаха.
Пластмасата по тях започна да се свлича, сякаш змия сменяше кожата си. И ето - там отдолу се подаде човешка плът. И най-сетне, сега пролича, че и те са хора. Двамата се хванаха за ръка и поеха по тротоара - превърнаха се и те в минувачи. Но не от онези обикновените, празните. Превърнаха се в хора, които знаят колко ценно е това, което имат - свобода. Хора, които щяха да оценят всяка капка живот, дадена им на тази земя. Хора... които щяха да могат да обичат - и това бе нещото, което ги отличава.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: fulldelight
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-05-09 г.
прочитания: 35
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42755
Съобщения: 180141
Лексикони: 1842
Коментари: 59668
SMS-и: 763
Снимки: 4486
|
|
|
