Моето празно сърце
Живеем, печелим, харчим.
Колко сме щастливи.
От болка дори откровено не плачем,
няма в очите пламъци игриви.
Красим се с бижута, лъжи и скъпи материи,
за да оправдаем всичките чужди критерии.
На живота цена сложихме,
сълзите в декор превърнахме.
Усмивки, радост и щастие,
малки, лъжливи илюзии.
Всичко в игра обърнахме,
а когато сърцето ни викне,
бързо го жилим като медузи.
И някой ден се събуждам,
зa миг заслепен.
Очи широко отварям,
за да видя поредния ден.
А вместо онази сива реалност,
виждам хиляди цвята,
смърт ли е или пак се обърка душата?
Не, просто фантазия е,
мойта фалшива реалност.
Където душата обичана е,
и това не е просто баналност.
Сън, сред огромни Гладиоли,
бели и розови седят и ме гледат.
Но вместо аромат, хвърлят патрони,
парченца от душата ми тихичко стенат.
Кога ли ще литна,
далеч към онази фантазия?
Светът, като някоя моя картина,
да се очисти от тази експанзия.
Кога ли ще хвръкна,
далеч като нежно перце,
та най-сетне да запълня моето празно сърце?
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: fulldelight
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-05-09
прочитания: 45
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
