Пак вали.
Градът се е разплакал.
Сълзи мият
прашните стъкла.
Сбират се в улуците
във вади
и поливат тъжните цветя.

Мрачно е.
Намръщени са къщите.
Покривите даже
не блестят.
Хората,
прикрити зад чадърите,
гневни и прегърбени
вървят.

Това бе вчера...
днес е пролет!
Слънцето е празнично
над нас.
Със криле, подготвени
за полет,
нека се усмихнеме,
без страх.

Нека да изтриеме
сълзите.
Погледите заблестят
в захлас.
Да пробудим любовта
в душите...
и политнем,
без натрупания гняв!