Балада за една градина

      Дърветата опираха в небето

      със замечтаните си горди върхове.

      Добри и силни клони приласкаваха

      във люлка уморени ветрове.

      Дърветат растяха си на воля

      над градската досадна суета.

      Големи бяха-никакви поклони

      не правеха на бурите  или снега.

      Във бавния си, многолетен порив

      с градина надариха те света.

      Във сенките ù гонеха се спомени

      на много поколения деца.

     И ето днес- стърчат обезглавени,

     зловещи силуети почернели.

     Край тях изсъхват клоните зелени.

     Пищят от болка ветрове осиротели,

     в побледнялото небе се щурат лудо.

     Защо? Нима създава се за ден или година

     това велико на живота чудо-

     една зелена, жизнена градина?!

     Обясняват ни дървари образовани:

     градинката е била много дива.

     А трябва да расте цивилизовано

     и нисичко,  и скромно всичко живо.

     Със постоянно, планово подкастряне

     ще станат много хубавички форми.

     И птиците, които тук гнездяха

     тъкмо лесничко ще можем да прогоним.

     Ще пазим ненацвъкани колите си,

     реклами ще се ширят във простора...

......................................................................................

     Гледат и не вярват на очите си

     все още неокастрените хора.                

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf