Всяка нощ в съня ми идваш с мен прекарваш ти нощта. Сутрин сам пък се събуждам с тръпнеща за теб душа.
Нямаш форма нито образ за теб в съзнанието си да изградя. Само спомена ми е утеха, за което никой не виня.
Идваш бавно и грациозно, стъпваш тихо по вода. Като серум на живота, тайно вливаш ми се във кръвта.
Тялото перфектно движиш тръгваш устремено към целта. Аз те чакам, докосни ме докажи че си реалността.
Мислите прозрачни виждам фантазиите на изуст ти знам. Знам къде, да те намеря ако някога остана сам.
Неочаквано със мен политаш идваш и накрай света. Интересно, никога не питаш ще се върнем ли? Кога ?
Имам те но само в съня си, за кратко време двама сме така. Съжалявам само за момента в който трябва със деня да те сменя.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------