Вятърна борба

Избодени, очите ми отново виждат.
Нелепа, вятърна борба...
Пресъхнали сълзи бодат и в мен зазиждат
упорита, като плевел, задушаваща тъга...

Да преборя празното в човешките души?
Как, то кънти и драска нараненият ми слух...
Празно, а заключено зад тежки и богато инкрустирани врати!
Потъва в омагьосан свят гласа ми, немощен и глух...

Въртя се в зъл, порочен кръг.
Чувам, виждам, искам да говоря...
Но слаба съм и уморена, изпохапана до кръв.
И себе си виня, и с нищото безумно споря...

Не разбирам и не съм разбрана.
Преглъщам, дъх поемам, как горчи...
Безсмислена е всяка моя дума. И лекувам нова рана.
Пред мен, в здраво тяло, оглозгана душа мълчи...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf