Помниш ли, миличък?

Помниш ли миличък,

как играехме двамата на целувки?

Помниш ли как откриваше с мен любовта?

Помниш ли как не можеше да ми се наситиш?

Да така беше докато в един момент станах твоя,

монотонността на деня ми стана враг...

“Любовта ни е предадена” – чух от теб и всичко от тогава е сиво и еднообразно.

Само болката ме държи още жива...

Единствен мост между нас е може би общият път, който извървяхме и който продължаваме да вървим.

И какво е онова нещо, което ме прави невъзможна без теб?

Сега отново си до мен, но ти ли си това?

Нежен и мил, протягаш ръце, докосваш ме, прегръщаш ме...

В очите ти виждам толкова въпроси, на които не мога да ти отговоря...

Обичам те завинаги - само това знам.

И как искам да те задържа завинаги...

А колко ми е невъзможно, страх ме е...

Идваш, за да си отидеш наново ли?

Какво ще остане от мен?

Време.

Пространство.

Сякаш не искам да съществуват

Обичам те...

Другото е вятър и прах.

Знаеш нали?

Мъжът, за когото не съм Жената на живота му, но съм целият му ЖИВОТ!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf