Ти търсил си ме...

От мисли почернели

замъглен е погледът ми пак.

От чувствата стихийни

разплакана съм пак.

От тръпката в сърцето

обзема ме копнеж.

Обидата разяжда

гордостта ми днес.

Но искам да се върнеш…

В мига на самота,

решиш ли да си дойдеш

тръгни към мене пеш…

Върви по пътя бавно

и бавно успокой желанието странно

отново да си мой.

Върви към дома ни бавно

след дълъг трезвен ден…

Случайно кацнал гълъб

вместо мене ще запей.

В люляка диханен

почувствай моите коси.

И нека да те гали изгрева в зори.

Целувката ми вярна нека те гори.

Сравнявай ме със друга – от мене по-добра!

Красавица неземна с покварена душа.

И ако побеждава мечтата твойта плът

И ако не забравиш целта на своя път

Ще спреш пред мене мълком

в миг необикновен…

И търсил си ме дълго

ти дълго ще си с мен…

Мъжът, за когото не съм Жената на живота му, но съм целият му ЖИВОТ!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf