Без блян

Сенките на раздяла изтриват от мен

последния спомен, във който те пазех

и суша настъпва в душата ми бедна

безсмислен трепет след теб ми остана.

На кого е нужна стихията бурна

чувствата, жаждата кой ги зове?

Чий блян сега ме вълнува

в сърце празно от болка по теб?

Ах, жалък светът е без рани

без мъка, която пречиства ни

колкото повече от себе си даваме

толкова по-празни се чувстваме...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf