И старецът си тръгва, вписал силуета си, в сбирилото на селски празници, бастунът му почуква - клюн на жерав и гледа го небе от делници опразнено. "Ненужен си!" - отекнаха баирите. Плеви ни времето и баберки са дните, куршумено въпросите отсвириха и по-добре да не ги бяха питали... Извива празното в мегданите кларнета - на смок снага, загнезден в стари плетове, по калдаръм обрасъл връща се, където пекат на огън тенекия с кестени... А липсването като рядка болест, от паша с кучетата, спуска си козите и нечий вик задълго ще говори във грапавите чупки на скалите... -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
