По- тъжно се покланят само мравките

Написано след и по размисли върху
последното писмо
на моя приятелка,
която почина от рак

Покланят ли се пешките, когато
отхвърлени си хранят алчно вените
с отрова за убиване на истини?
Покланят се! На бялото в очите си,
защото хероиновият шепот
ги лъже, че очите им са полет.

Дали на скалпел кланя се хирургът,
когато го помолиш да изреже
парче любов, затиснало сърцето ти?
Покланя се! Насича ти сърцето
до някаква пихтия от безчувственост.
Избърсва си ръцете. И си тръгва.
( За повече не си платил, човече).

Покланя се цигарата на вятъра,
когато пепелникът я отхвърли.
Покланят се листата на дървото,
прегризани от тихите гъсеници,
които лицемерно са се кланяли
на тяхното разцъфнало величие.

А после тези, същите гъсеници,
с претъпкани търбуси
влизат в църквата -
покланят се за плячка на светците.

Запалвам свещ с последния си огън.
Покланям се на своето сбогуване.
По-тъжно се покланят само мравките,
когато погребение надушат.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf