|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Как да разбера?!
Още пиша за него в дневника на сърцето си -
дали ми се е усмихнал днес,
дали е бил мек гласът му, когато ми говори,
колко сияйно е било към мен лицето му...
Но дълбоко в себе си знам - нищо няма да се повтори.
Че, даже думите, които изписвам сега,
ей така, безполезно, безнадеждно... напусто,
навяват ми някаква непоносима тъга
заради проклетото жилаво, живо чувство.
Какво не бих дала да проникна в главата му,
да се вкопча в най-слабата, но спасителна мисъл,
да потъна в сърцето му, тази дива река,
и като удавник за сламка да се хвана за чувство, нежно и чисто...
Де да можех в маниери театрални, в погледа, прикрито леден
онзи другия, който ме обича още, да прозра,
бих се борила с него до пълна, нежна победа.
Но, Господи,
той е толкова непредсказуем!...
Как да разбера?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 09.05.2008 г.
прочитания: 66
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7081
Автори: 1860
Произведения: 39629
Съобщения: 158588
Лексикони: 1738
Коментари: 54813
SMS-и: 754
Снимки: 4149
online: 75
|
|
|
|
|
|
|
|
|
