Утопия

Живеех с мисли все за теб,
изгаряха ме чувства непонятни,
за мен бе въжделен,
търсех те в близки и непознати.

И ето случи се все пак,
ти появи се пред мен,
красив и земен, както пожелах
щастлива ще съм, поне за ден.

Гледаше ме тихо и смирено,
гледах те с полуда аз,
обгръщах те с любов неимоверно
а ти не трепна, дори не чух твоя глас.

Протегнах ръцете си към тебе,
желаех да те докосна, само за миг,
исках да почустваш любовта ми голяма,
да чуеш на сърцето ми сподавения вик.

Почти бях стигнала до тебе,
когато тишината разцепи звън,
но не, това не бе песента на сърцето
часовника пееше - трябваше да ставам от сън.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf