Разминали се

Ти беше пролетен. Аз - зимно спях.
И още бях със тъжни голи клони.
Не ме дочака. Бързо прецъфтя.
Разлисти чувства и завърза плодно.

И плахо чувството едва, когато
в душата ми разтвори бяла пъпка,
във тебе беше вече знойно лято
и жега беше мъжката ти тръпка.

А после в мене слънцето изви се
и беше тежко лятното ми пладне.
Но ти отрони първите си листи.
В душата, преди време, стана хладно.

Трепереше в мен обич на раздяла,
удавена в дъждовната ми есен.
Погреба я под снежно мъртво-бяло.
А после плака... без сълзи, на песен.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-09 г.
прочитания: 112
точки: 51 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 27 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42756
   Съобщения: 180235
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59649
   SMS-и: 763
   Снимки: 4486