Симфония за нощ и звуците на музикални линии

Копринен тон в дълбочината на тенор

и кадефени нотки в топлина на алт

с излъскани до блясък клапи

от благородство на сребро

и светещи от унес пръсти, 

които разпиляват шлейф вълшебна музика 

в тревожно нощно приглушеното

по прелестта на стихнал стих.

Съзвездие, което е икона,

а тя е ласка на лице, 

което е една жена,

неразпознала своята усмивка,

по устните й, бледа сянка от луна,

разляла се симфония.

Пресечен конус в край на излетели ноти,

забързани представи от веселие,

откраднатите гроздове от петолиние

и съпричастността за танц

с безкрайността на джаз.

Черта върху гърба на бряг,

а по вълната й от пясък

безкрайни стъпки, 

причакали да падне огледалото

на нощното небе от южни ласки,

преди да са загубили 

желанието за очертания.

Звездите са отворили очите на вселената

и са попили с ирисите морско синьо,

за да вещаят влажна нощ

за стъкълцата от пробягали 

по дирята немирно пламнали вълни…

Разказ, изписал простота на форми

с която да доближи ръце

в докосване на върхове от разстояния

и парещите думи от изричане на мигове, 

изтекли между пръстите от взиране…

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf