Когато чувстваш... самотата

Влудяващо е чувството за самота -
светът те е обрекъл на забрава.
Не виждаш смисъл във живота.
Със тебе само болката остава.
В душата ти е празно и подтискащо.
Заобикалят те не хора... само силуети.
Тревожност стиска сърцето безмилостно
и осъзнаваш - силуетите са твоето минало...
Всеки силует е един спомен -
едно отминало, но незабравено преживяване
на радост и мъка, страх и надежда,
любов и омраза... в ред незапомнен.
Щастливи и тъжни... - изпитал си ги до едно!
И бавно осъзнаваш горчивата истина,
че от никое не те е боляло така както
сега влудяващо боли те самотата...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Мария74
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-08 г.
прочитания: 121
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42756
   Съобщения: 180235
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59649
   SMS-и: 763
   Снимки: 4486