|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Няма време
Исках да съм твоя,
да целуваш устните ми
и никога да нямаш насита,
усещах нещо в теб,
нещо което ме харесва.
Но изгубих ключа към теб,
към твоята душа,
изкривих се прекалено,
ти видя и другата ми страна
и не я хареса, а сърцето ми
още милее за тебе,
надява се да ме промениш.
Странно но до теб съм сигурна,
до теб мисля че има надежда за мен,
за мойте объркани мисли,
в прегръдките ти съм сигурна,
но сега и приятелството ни убих,
а уж не ми беше близък.
Кога ще спра да се преструвам?
Винаги съм искала теб,
твойте очи спокойни,
ръцете ти нежни,
винаги съм искала теб,
дори и когато си бил далече,
с теб си преставях бъдещето,
но това никога няма да се случи,
не знаеш нищо за мене,
не искаш да ми говориш дори.
Аз не страдам,
прекалено много ме боли,
но искам и искам да чуя гласът ти
името ми да изричаш
да ми кажеш,че всичко е наред,
да запазим нещо между нас,
искам но не мога,
вече няма време да те обичам.
8.05.2008г
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: cvetity
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-08
прочитания: 49
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7364
Автори: 1979
Произведения: 43708
Съобщения: 187039
Лексикони: 1895
Коментари: 61914
SMS-и: 778
Снимки: 4573
|
|
|
|
|
|
|
|
|
