Сънувам пак онази пролет, разцъфнала внезапно. С теб. Потъващ теменужен поглед. Превързан с панделка букет, набран от неразумна страст. А пулсът - бясно ускорен. Лъчи от Слънце в бавен валс, танцуващи с любов. За мен. Дори усмивката ти стигна. Градината в очите цъфна... В дълбокото любов изригна. Една такава - буйна, късна, (когато точно зазорява). По светло сънищата бягат. Но тази нощ ще е такава, че няма да се будя. Няма! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
