|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
СЪДБА
Живяхме и се забавлявахме-
всичко бе шега,
но истината на живота
изведнъж ни връхлетя
Бяха чудни дни,
дни на веселба,
но всичко си отива...
Къде са те сега?
И въобще не оценихме
това, което ни се предоставя,
а дните ни преминаха
като часовниковата стрелка
и пътищата веч ни се разминаха
сякаш сме обречени на самота.
Защо живота е така устроен?
Едни да се събират, а други...
ръка да си подават на раздяла.
Защо съдбата така се подиграва,
на нас простосмъртните човеци,
като приятелство на заем дава
щом знае, че няма да сме вечни.
Всичко покрай нас премина
като изстреляна стрела,
но трябва да върви живота
и да приемаме проклетата съдба.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
По повод завършването на училище и заминаването на съученичка и приятелка за чужбина.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: flower
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-05-08
прочитания: 82
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7722
Автори: 2101
Произведения: 48594
Съобщения: 213935
Лексикони: 2292
Коментари: 73149
SMS-и: 806
Снимки: 4937
|
|
|
|
|
|
|
|
|
