КОГАТО....

През ада минах... търсеща следи,

от мен оставени когато, там живеех,

със хиляди прокълнати души,

живота си споделях... бавно тлеех.

Вървях... погълната в нощта,

разпръскваща след себе си Луни,

загърбвах страх и срам, и свян,

оглеждах се... във питащи очи.

И нямах път... във нощите се търсех,

посявах се... в изсъхнала земя,

пониквах... слаба и прекършена,

с "любов" потъпквана, зачевах се сама.

И демони накъсваха душата,

и беше мрак, и клетви, и злина,

проплаквах тихо и сълзите бягаха,

накъсани... от мъртви сетива.

През ада минах... в светлина облечена,

завърнах се да видя нищета,

но, не проклех жестоката обреченост,

зачената съм с красота и доброта.

Сбогувах се... и беше на разсъмване,

охулена по пътя си поех напред,

от Ангелска целувка съм погълната

и тръгвайки от ада нищичко не взех.

8.05.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf