Малко след дъжда

Бягат,
в капан на солените гвоздеи,
несъществуващи думи.
Залязващи гами,
Малко по много увяхват,
в последния стрък -
несъществуване мое.
Суета,
Без величие снета,
краде от нечутия,
хляба отровен,
без да търси в лицето му,
залък забравен -
ненужен по схема.
Сам се игризва гневът,
в непризнатата си победа,
плащащ жертви,
на изгнилия за деня.
Остана ли блато,
за неполучилия нищетата?
Сам ще пререди и гнетта,
да сведе на дървото изгнило главата.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: stivanoff
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-05-08 г.
прочитания: 130
точки: 38 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42724
   Съобщения: 178717
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59588
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483