Малко преди канала

В пулсираща апатия,
гаснат капките синя плът.
В срама на съседна улица,
сам умира дъждът.

Прашните белези - свои и чужди,
плачат по бетонната алчност.
Лепкави пръсти по панела на слепите,
напипват канал към пръстта.

Кратка солена неточност -
кипи неуместно, в морето безвкусно.
По навик, поглежда окото си -
последното бездомно куче...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: stivanoff
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-08
прочитания: 144
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48594
   Съобщения: 213935
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73149
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937