Тази дума как с трепет аз изричах и с трепет чувах нежния й стон а тя се изхаби и си отиде... на друго място потърси си подслон... Не се поколеба да го направи, тя виждаше че ни боли, но как да спре при нас и да забрави... похабеното износено... Прости.... Тя бе красива... благозвучна... тя беше песен в скучния ни ден... тя бе едно простичко "Обичам те" изречено между теб и мен... Знам много и се иска да остане, да бъде тъй обичана като преди, но не възможно е да върне по между ни пламъка на изгасналите ни души... Сега аз искам друга дума да намеря, така всесилна и на никому позната... която да запали в миг сърцата... да съживява на всекиго душата... ... Завинаги запомнена... а неупотребена, забравена и изхабена...