Виновно

Сълзите нощни искаш да ти бърша,
С треперещ глас отсреща пак ревеш.
И грешката си после ти признаваш,
Нежност чакаш - ти навярно ще дадеш.

С мрачен поглед срещаме се в тъмнината,
Дистанцията се мъчим да нарушим.
Но в мълчание остава си устата,
Кога ли него пък ще нарушим.

Премина бързо бурята ми в сърцето,
Виновно пак наведе ти глава.
С влажен поглед гледаше ме в очите,
Безмълвна си остана твоята уста.

 Навярно дълго мъка в душата ще остане,
Виновно погледа ще срещаш ми напред,
Не искаш любовта ти с мене да изгаря.
Спокойно мила давай все напред.

06.05.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf